За мен IRC е вид наркотик. Чатя от около 3 години. Всичко започна, когато една приятелка искаше да почати и отидохме в една зала. Тогава за пръв път видях какво е IRC. Стана ми интересно колко много хора може да има в тази малка програмка и как може човек да бъде толкова пристрастен към нея. Исках да опитам и аз. Така или иначе аз нямах какво да губя. Седнах до нея и тя ми помогна да вляза. Беше ми много интересно какво толкова може да я кара да не иска да откъсне очи от този монитор. Включих се на няколко човека и започнах да си пиша свободно с тях. Така или иначе те не ме познаваха, за мен те бяха просто едни никове. След като времето ни сварши, аз бях много доволен от тази мъничка програмка.
Така е при начинаещите – влизат в IRC и започват да експериментират. Какъв трепет само! Закачен с хиляди хора онлайн в реално време! Никога не си се замислял дори, че компютъра може да бъде толкова готин!
Прибираш се от училище и минаваш край залата. Бъркаш в джоба и намираш няколко стотинки и си казваш: дали да не отида да початя малко? Даваш си малкото пари, които са ти останали, за да початиш и всичко ти се струва по-интересно от миналия път. Всичко е по-реално. Знаеш как да се включиш на някого и вече знаеш значението на термините като „asl“, „pic“. След като ти свърши времето си тръгваш от залата радостен и се прибираш. Минават няколко дни. Стоиш си пред телевизора и ти е скучно, приятелите ти са те зарязали, а имаш нужда от мъничко внимание. Хей, нали в IRC го намираше! Преобличаш се, взимаш малко пари и отиваш до залата. Там вече виждаш познати никове, включваш им се и сте много радостни, че пак можете да си пишете. Тук намираш спокойствие, чувстваш се в свой води. Намираш някой, който да те утешава в трудния момент. Започваш да влизаш все по-често и по-често, пропиляваш много пари по залите. Хора, който никога не си срещал и които надали някога ще видиш, Те стават най-добрите ти приятели.
Какво стана? Май вече си пристрастен към наркотика, а? Вече приятелите ти са основно от IRC. Вече си твърде привързан към тази на пръв поглед безобидна програмка.
Взимат ти компютър и се радваш.. Вече не е нужно да биеш този път до залата и да даваш парите си там, компютъра вече си е при Теб и можеш по цял ден да си онлайн.
До такава степен се бях привързал към IRC, че един ден беше станал някакъв проблем с интернета и не можех да вляза в IRC- бях като болен. Обаждах се на интернет доставчика и ми каза че целия ден няма да има интернет, чак вечерта ще пратят хора, да го оправят. Броях секундите докато дойдат, а те закъсняха… бях се поболял, но когато оправиха интернета, и пак се свързах, се почувствах на седмото небе от радост.
Когато влязох в IRC имах много топло посрещане.. всички те обичат и всички мразят интернет доставчика ти.
Ставаш сутрин и веднага включващ компютъра за да початиш мъничко. Използваш всеки един удобен момент за да си онлайн иначе все едно не си жив. Целия ти живот се прехвърля основно в IRC. Пропускаш обяд? Голяма работа! Майка ти иска да си поговори с Теб? Тя може да почака. С напредване на времето ставаш все по-нервен и проблемите в семейството се увеличават.
В IRC, както и в живота се развиват чувствата ви. Имам предвид истинските чувства. Щом един човек може да се научи да обича един ник, представете си колко повече ще обича истинския човек. Красотата се крие най-вече в това, че един човек ще те хареса заради самия теб, а не заради външността ти. Само чатърите могат да разберат истинската същност на този вид взаимоотношения. Всичко си е като реалния живот. Това е защото IRC си е толкова реално, колкото живота, особено ако стане част от живота ви. Зад всеки един ник в IRC се стои реален човек, толкова реален, колкото си и ти. Той притежава чувства, затова трябва да бъдете внимателни с него, за да не го нараните.
Моят съвет е да не спирате напълно IRC, но да разпределяте времето си правилно. Колкото по-малко реални хора има до вас, които да ви гушкат и да ви карат да се чувствате като плюшени мечета, които да ви показват любовта си.. колкото са по-малко – толкова по-голям в шанса да изпаднете в депресия, а понякога депресиите могат да бъдат с фатални последици за един тинейджър. Не забравяйте че в момента сме във възраст, в която градим спомените си, а не мисля че някой би искал да си спомня дългите дни, пропилени пред компютъра, затова излизайте, забавлявайте се както можете и правете това, което ви кара да се чувствате щастливи. Не пропилявайте живота си, защото той все още е пред вас.
KyP1DoN's Weblog 